Термин, предложен от У. Шелдън за обозначаване на субект с едро, меко, закръглено, без мускулен релеф тяло, в което вътрешните органи и храносмилателната система заемат важно място. Терминът е свързан с наименованието на вътрешния слой на зародиша (ендодерма), от който почти изцяло произлизат функционалните елементи на храносмилателната система. На този морфологичен тип съответства „висцеротоничният" темперамент, който се характеризира с общителност и слабост към обилното хранене.
