Вечен първичен модел. Този термин, заимстван от св. Августин, бе въведен в дълбинната психология от К. Г. Юнг (1919) за означаване на древните образи (змея, Изгубения рай...), които представляват общ фонд на цялото човечество. Те се откриват наред с личните спомени във всеки човек, по всяко време и на всяко място. Митологията, приказките и легендите съставляват архетиповете, които се проявяват в съновиденията, налудностите н изобразителните изкуства. Те съставляват това, което Юнг нарича колективно несъзнавано.
