Непосредствено знание, което всеки притежава за своето съществуване, своите действия и външния свят. Съзнанието, което организира данните от нашите сетива и нашата памет, което ни ситуира във времето и пространството, не съществува като специфична, организирана функция, имаща „център" в мозъка. То няма вътрешност, нито външност, то е отношение към света. А. Бергсон го приравнява с вниманието, 3. Фройд - с възприятието, К. Г. Юнг -с будното състояние, невропсихолозите - с функцията на вижиланса. Ж. Деле разграничава седем нива на съзнание. Най-високото съответства на хиперактивацията на мозъка (прекомерен вижиланс, силни емоции), най-ниското съответства на комата (сензорните дразнения предизвикват съвсем слаби двигателни реакции). Между тези крайни точки се разполагат будността с насочено внимание, дифузната будност, меч-таенето или заспиването, лекият сън и дълбокият син. Това, което обикновено наричаме „съзнание" всъщност се ограничава до нивата, предхождащи заспиването. След заспиване също сме в съзнание, тъй като сънуваме и помним сънищата си - но мисленето е фиксирано предимно върху нагоните* и афективността* (онирично съзнание).
