Метод за групово лечение на физически или психични разстройства, породени от някакъв вътрешнопсихичен конфликт. Идеята да се събират пациентите за съвместно обсъждане на техните проблеми датира от началото на тридесетте години (Ж. Л. Морено, 1932). Тя се основава главно на две наблюдения: когато са събрани повече хора, те си влияят взаимно; по-лесно е да видиш и разбереш проблемите на друг човек, отколкото своите. Съществуват множество форми на групова психотерапия, основните от които са свободното обсъждане (участниците изразяват спонтанно това, което чувстват и мислят) и психодрамата. Според някои автори, като П. Йоши (1975), груповата психотерапия отговаря на новата форма, която приема психичната болест - повече действена, по-малко преживявана, повече социална и по-малко индивидуална. Нейната главна цел изглежда е свързана с по-пълното осъзнаване от страна на индивида на социалния контекст, който го обгръща (Й. Загер и Х. Каплан, 1972).
