Науката и изкуството на възпитанието. Днес терминът педагогика означава само методите и техниките, използвани от възпитателите. Педагогическите практики варират в зависимост от обществата и идеологиите им, но и държат сметка за научния прогрес. Модерната педагогика не гледа вече на детето като на възрастен в умален вид, а като на същество със своя самобитност, което има специфична организация, подчиняваща се на присъщи за него закони (вж. по-специално трудовете на Ж. Пиаже върху интелектуалното развитие). Пегагогиката открива нови възпитателни и обучаващи методи, съобразени с всяка възраст, базира се на интересите на детето, за да направи възпитанието функционално и прави от всеки частен случай (свръхнадарени, дебилни) нови изводи и техники. Използвайки напредъка на психологията, тя отхвърля някои стари ценностни съждения като леност или „зла воля". Днес децата и юношите, обременени с някаква недостатъчност (дислексия, афективна изостаналост и т. н.) са обект на специално обучение.
