Сложно афективно състояние, комбинация от емотивни елементи и елементи на въображението, повече или по-малко ясно, стабилно и устойчиво при липса на какъвто и да е стимул. Причините за това явление, което е по-трайно от емоцията и не така бурно като страстта, могат да бъдат от интелектуално, морално или афективно естество: естетическите и религиозните чувства, симпатията. възхищението, неприязънта, горделивостта, срамът и т.и. отговарят на това определение. Това са съзнавани психични явления, които оцветяват ефективно нашите възприятия и повлияват нашето поведение. Чувствата са свързани с дълбоките влечения на индивида, нагоните му, задоволените или фрустрираните желания. Психоаналитиците говорят (неуместно, защото чувствата са съзнавани състояния) за иесъзнава-ни чувства за вина, агресивност, малоценност и т.н. Това са подсъзнателни емоционални реакции, на които индивидът не позволява да се изразяват свободно и които се проявяват чрез заместващи механизми като депресията (заместваща гнева) или други невротични и психосоматични симптоми.
