Френски невролог (Париж, 1825 - езерото Сетон, 1893). Като професор по патоанатомия в .болницата Салпетриер Шарко описва симптоматологията на повечето от големите органични заболявания на нервната система; той обръща особено внимание на неврозата, която определя като „болестно състояние, чието седалище очевидно е нервната система и което не оставя върху трупа никаква откривае-ма материална следа". Изследвайки хистерията, той установява, че кризите се предизвикват от погребания спомен за силен емоционален шок. Той е бил един от първите, които използват хипнозата* и внушението при лечението на тази болест. Лекциите на Шарко, преведени и издадени на водещите езици, били широко посещавани и му донесли светов- -на известност. Негов ученик е Зигмунд Фройд. При него са учили френски невролози като Ж. Бабински, Ж. Дежрин, П. Мари, допринесли за славата на школата в Салпетриер.
