Доезиков стадий при детето, който се характеризира с издаване на повече или по-малко учленени, лишени от смисъл звуци, които се появяват към третия месец. Гукането (наричано още лалация) идва след гърлените звуци на новороденото. То представлява вродена, игрова дейност - детето сякаш изпитва удоволствие от действието на гласните си струни - независимо от какъвто и да е слухов опит, тъй като се проявява дори при деца, засегнати от вродена глухота. Гукането всъщност е прелюдия към усвояването на езика и вербалното общуване. Детето подражава както на звуците, които само издава („ааа"; „ррр"), така и на тези, които идват от обкръжението му. Към шестия месец то започва да повтаря цели срички: „ма-ма-ма", „па-па-па", „та-та-та" и т. н., на които родителите бързат да придадат смисъл. По такъв начин постепенно детето подбира звуците, които предизвикват реакция около него, и елиминира другите. След гукането, което изчезва към деветия месец, идва подражанието на срички, които чува, а след тях и първите думи.
