Синапс

Точка на свързване на два неврона или на нервна клетка с друга клетка - мускулна или на жлеза. Терминът „синапс" бе въведен във физиологията от М.Фостър и К. С. Шеринггьн (1897) за означаване на нормалната анатомична връзка между съседни неврони. Съществуват два вида синапен: електирически синапси нхимически синапен. Първите се срещат по-често у нисшите гръбначни, но също и у бозайниците; при тях преминаването на нервния импулс се осъществява чрез междуклетъчни „мостове". При вторите връзката се извършва благодарение на химически медиатор. Достигането на потенциала на действие до окончанието на неврона, наречено „пресинаптично" окончание предизвиква освобождаване в синаптичното пространство на химическо вещество, съдържащо се дотогава във везикулите. Това вещество трябва да измине около ангстрьома, за да достигне постсинаптичния неврон. Част от невромедиатора се фиксира върху специализирани рецептори на постсинаптичната мембрана, докато частта, неупотребена за химичната връзка се унищожава от специфични ензими или се улавя от пресинаптичната мембрана и се складира отново във везикулите. Според действието им се различават възбуждащи и инхибиращи синапси. Но един и същи неврон може да упражнява двойно действие чрез механизма на близките синапен. Знае се, че една нервна клетка може да синтезира, складира и освобождава два (може би и повече) невромедиатора. Такъв е случаят, например, с някои неврони на гръбначния мозък и на продълговатия мозък, които съдържат едновременно възбуждащо вещество, веществото Р, и инхибиращо вещество, серотонин. Два близки синапса, действащи в обратни посоки, се наричат „реципрочни синапси". Най-накрая, според Н. Н. Осбърн (1981), предаването на нервните съобщения може да става от аксон на аксон, от аксон на клетъчно тяло, от аксон на дендрит, от дендрит на клетъчно тяло, от клетъчно тяло на клетъчно тяло и дори от дендрит на дендрит (Шерами и кол., 1981), тъй като химическият медиатор може да бъде освободен не само от аксонните окончания, а така също и от дендритите.

Вижте още>>>