Увреждане или отрязване на външна част на тялото. Тази практика се наблюдава у някои народи по време на религиозни церемонии (обрязване или изрязване на клитора) или след битки (увреждане на гениталните органи, скалпиране и т. н.). Вероятно дълбокото значение на тези обичаи е кастрацията. Самонараняването се практикува и предумишлено (отрязване на палеца за избягване на военната служба). Понякога се среща и при психично болни по време на тревожен раптус (самокастрация на транссексуален, който иска да смени пола си). Самонараняването често има символично значение на самоубийство. Поведението на някои болни, които симулират остро заболяване и успяват да се доберат понякога до неколкократно опериране (патомимия), може да се свърже с умишленото самонараняване; неговата функция изглежда е свързана с привличане на вниманието върху себе си и „манипулиране" на околните.
