Разделяне на статистическо множество, което е представително за дадена популация, на десет класа с еднаква численост. Това нормиране, което почива на принципа на кривата на Галтон, дава възможност да се разположи индивидът по отвошеяие на популацията, към която принадлежи. Децилирането не е измерване, а подреждане. Например ако психометричен тест се приложи на сто ученика на еднаква възраст, които се подреждат във възходящ ред на оценките, се получава крива с приблизителна форма на легнало S или на полу-S с праг, който представлява най-често срещаната оценка. Разделянето на общия брой на учениците на десет равни части дава класове („интердецили"), чиито крайни стойности могат да се определят, като класовете се броят по реда им. Петият децил съответства на медианата. В двата края се разполагат най-слабите и най-надарените ученици. Във френската терминология първи децил се нарича този, който е най-висок, в англосаксонската терминология е обратно.
