Наука за поведението. Етологията е клон от зоопсихологията. Тя изучава спонтанното поведение на животните в естествената им или много близка до нея среда. Всеки вид живее в свой свят (Umwelt според Й. фон. Юкскюл), който трябва да познаваме, за да разбираме поведението на животните. Окото на жабата улавя само подвижните очертания и променящите се светлинни форми, което ограничава видимия свят на това земноводно до някои движещи се предмети: жабата може да улови с език танцуващо във въздуха листо, но да умре от глад върху килим от мъртви мухи. Всеки вид заема в заобикалящия го свят онази част, която има значение за него и която се определя от сензорната му организация. В този смисъл ще кажем, че леопардът в клетка изглежда неинтелигентен, неспособен да реши задача на обикновено заобикаляне, за да достигне до примамка, тъй като изкуственият свят, в който е поставен, не означава нищо за него. Обратно, в природата, където всичко притежава смисъл, той е способен да направи значителен обход, за да улови плячката си. Областта на етологията се разпростира и върху поведението на човека. За съвременната психология предмет на изучаване е вече не отделният човек, а човекът в неговата среда. Всички психологически факти (възприятие, общуване, учене) се разглеждат от психосоциален ъгъл.
