Продължителност, белязана от последователността на събитията. Понятието време е психологическа конструкция на човека, позволяваща му да се адаптира към промените на средата. Това понятие има за основа както социални, така и сензомоторни фактори. Съществуват обективно, социализирано, измеримо (часовник, календар), биологическо време, което се променя под влиянието на различни фактори като температура, интоксикация с хашиш или други дроги, и субективно време, променящо се в зависимост от индивидите и личните интереси в момента (когато дейността ни е интензивна, трудна, интересна, времето ни се струва кратко; обратно, когато сме бездейни, то ни се струва безкрайно дълго). Възприемането и ценността на времето варират също в зависимост от различните култури. В нашето общество то изглежда много ценно, защото е организирано линейно (погълнати от някаква цел, ние трудно понасяме прекъсване на действието ни). Но съществуват други културни групи, при които тази времева структура липсва: възрастният обитател на о-в Бали живее в настоящия момент, той не очаква нищо и може безкрайно да понася да пречат на дейността му; за него животът е неопределено в продължителността си настояще, което не води никъде. Във философията живяното време, наричано „темпоралност", е основното пространство на съзнанието (М. Хайдегер).
