Способност за актуализиране и осъществяване на намеренията. Волевият акт, предхождан и детерминирай от една идея, предполага рефлексия и целенасоченост. Действията, които не отговарят на този критерий, не са волеви. Според класическата схема волевият акт предполага: 1. формиране на проект; 2. обсъждане (преценяване на най-правилното действие); 3. решение; 4. изпълнение на действието до завършването му. Завършеният акт е доказателство за автентичността на целта. Разстройствата на волята могат да се проявят във фазите на обсъждане (страдащият от абулия претегля „за" и „против", променя проектите си и не предприема нищо), на решение (някои тревожни субекти се поставят във властта на другите: свещеници, родители и т. н., и се ограничават до дребни роли, за да не поемат отговорност) или на изпълнение (слабоволевият не довежда докрай проекта си поради липса на постоянство). Като преднамерен акт волята е тясно свързана с потребностите; тя е избор в конфликта между влеченията; тя се състои, казва Е. Клапаред, „в принасянето в жертва на едно желание върху олтара на друго желание". Съвременните психолози, които са повлияни от тезите на екзистенциализма (Ж. П. Сартьр) и психоанализата, оспорват значимостта на класическата схема и в частност фазата на обсъждането. Повечето от нашите действия, казват те, са детерминирани несъзнавано, така че обсъждането е само театър, рационализация със задна дата. Волята е експресия на Аза, но също и на цялата личност, на несъзнаваните мотивации, както и на социалното възпитание, на ученето и интелигентността.
