Събиране, свързване. Психичните явления имат свойството да се свързват в съзнанието независимо от волята по силата на известни закони, формулирани още от Аристотел. Той забелязал, че припомнянето се улеснява чрез съотнасяне на спомена към други впечатления, които са в отношение на близост, сходство или контраст с тях. Изучаването на тези начални закони на асоциирането (по близост, сходство и контраст) заема първостепенно място в психологията на XVIII и XIX век. В края на миналия век Ф. Галтон, който експериментирал върху себе си метода на свободното асоцииране, стигнал до заключението, че асоциираните думи и идеи „осветляват с поразителна точност основите на човешкото мислене и разгалват анатомията на човешката душа много no-неподправено, отколкото би ни се искало". Тази констатация подтикна редица психиатри (Дж. Х. Кент, А. Розанов) и психоаналитици (К. Г. Юнг) да съставят серии от думи, докосващи се до психологическите проблеми на пациентите им и до техните комплекси. Този метод е бил използван и за идентифициране на престъпника измежду определен брой заподозрени. В случая се подбират 20 думи, които да напомнят на виновника сцената и обстоятелствата на престъплението, които се смесват с 80 неутрални думи. Отчита се времето на реакция, емоционалните признаци, а когато има подходяща апаратура - и кожно-галваничната реакция и кръвното налягане. Сравняването на протоколите на заподозрените позволява често да бъде разобличен престъпникът. Психоаналитичното лечение също се основава на метода на свободно то асоцииране. Вместо да се иска от пациента да говори по определена тема, той бива подканен да се изразява свободно, да съобщава всичко, което му идва наум, без задръжки. По този начин психоаналитикът не въвежда в лечението нищо от своята личност и единствено пациентът определя хода на анализата.
