Дисциплина, която изучава паранормалните явления (ясновидство, телепатия, телекииезя...). Изследователи в различни области от различни страни се опитват да обяснят паранормалните явления. Използвайки инструментално наблюдение, статистическия метод и експериментирането, те полагат усилия да въведат рационалност в областта на ирационалното. След дългогодишно изучаване на ясновидството, Ф. Лаплатин (1988) стига до заключението, че това явление е начин за сензорно, непостоянно, неволево и полусъзнавано общуване, което е необяснимо и невъзможно за възпроизвеждане по желание. От своя страна Р. Шовен разпростира парапсихолологическите експерименти върху животни, за да установи дали мишките притежават способост да предвиждат бъдещето (прекогниция). Автоматичен механизъм изпраща по напълно случаен начин електрически ток към едната или другата част на клетка; мишката, използвана като опитно животно, бива предупредена от светлина, че електрическият ток ще премине, но не знае от коя страна ще дойде електрошокът; ако се намира от „правилната страна", мишката няма да усети електрическия ток. Многократно повтаряните опити показват, че мишката се намира в частта, която не получава електрически импулси по-често, отколкото може да се предвиди по теорията на вероятностите (Шовен, Някои неща, които не мога да си обясня, 1976). Много изследователи (Х. Бендер, Л. Т. Бендит, Дж. Б. Райн, Е. Серва-дио...) са установили съществуването на ексфасензорно възприятие без да могат да го обяснят. 3. Фройд вижда в телепатията архаичен начин на действие, чрез който хората успявали да се разбират помежду си, но който е бил отхвърлен на заден план по време на филогенетичното развитие (т. е. по време на еволюцията на вида) от по-добър метод на общуване - метода, който използва знаци, възприемани от сетивните органи.
