Личности променили разбирането ни за човека

Павлов

Павлов

Вертхаймер

Вертхаймер

Титчнър

Титчнър

Джон Дюи

Джон Дюи

Кюлпе

Кюлпе

Карл Роджърс

Роджърс

Фроид

Фроид

Ерих Фром

Фром

Станислав Гроф

Гроф

Анри Валон

Валон

Скинър

Скинър

Маслоу

Маслоу


Параноя

Хронична психоза, характеризираща се със систематизирана налудност, т. Е. Ясна, логична, свързана и изградена около една конкретна идея. Различават се четири форми на параноялна налудност: 1. налудност за ощетяване, при'която субектът е убеден, че са накърнени интерсите му, настойчиво иска да бъде обезщетен и понякога стига до отмъщение (палеж, убийство...); 2. налудност, в чиято основа стои някаква страст, например ревност или религиозен идеал; 3. интерпретативна налудност, която почти винаги се придружава от чувството, че си обект на всеобща неприязън; 4. налудност за сензитивно отношение или сензитивна пара-ноя (Е. Кречмер), при която субектът, който е свръхчувствителен и уязвим, живее в непосилен, смазващ го свят. Сензитивната параноя се отличава от действителната параноя по липсата на агресивност. Параноялният субект се откроява с прекалена надменност, психична ригидност, недоверчивост към всичко, свръхчувствителност, паралогично мислене (т. е. неговото съждение, което е напълно логично, се основава на погрешни постановки, заблуди и илюзии, диктувани от абнормна ефективност). Старите автори смятат параноята за психоза, породена от вътрешни причини. Сега се акцентира no-скоро върху житейските събития в „отключването" на тези разстройства (К. Ясперс, Е. Креч-мер, Ж. Лакан). Изглежда, че личността, която е неспособна да понася травмиращата ситуация, прави рефесия до началния стадий на афек-тивно развитие (садистично-аналния) и използва проекцията, създаваща фалшива реалност, като предпочитан защитен механизъм на Аза .(съждението „аз го мразя" става „той ме мрази").