Хронична психоза, характеризираща се със систематизирана налудност, т. Е. Ясна, логична, свързана и изградена около една конкретна идея. Различават се четири форми на параноялна налудност: 1. налудност за ощетяване, при'която субектът е убеден, че са накърнени интерсите му, настойчиво иска да бъде обезщетен и понякога стига до отмъщение (палеж, убийство...); 2. налудност, в чиято основа стои някаква страст, например ревност или религиозен идеал; 3. интерпретативна налудност, която почти винаги се придружава от чувството, че си обект на всеобща неприязън; 4. налудност за сензитивно отношение или сензитивна пара-ноя (Е. Кречмер), при която субектът, който е свръхчувствителен и уязвим, живее в непосилен, смазващ го свят. Сензитивната параноя се отличава от действителната параноя по липсата на агресивност. Параноялният субект се откроява с прекалена надменност, психична ригидност, недоверчивост към всичко, свръхчувствителност, паралогично мислене (т. е. неговото съждение, което е напълно логично, се основава на погрешни постановки, заблуди и илюзии, диктувани от абнормна ефективност). Старите автори смятат параноята за психоза, породена от вътрешни причини. Сега се акцентира no-скоро върху житейските събития в „отключването" на тези разстройства (К. Ясперс, Е. Креч-мер, Ж. Лакан). Изглежда, че личността, която е неспособна да понася травмиращата ситуация, прави рефесия до началния стадий на афек-тивно развитие (садистично-аналния) и използва проекцията, създаваща фалшива реалност, като предпочитан защитен механизъм на Аза .(съждението „аз го мразя" става „той ме мрази").
