Метод на външно подхождане към психологическите факти, подобен на метода на физическите науки, който наблюдава, измерва и извлича закони. Отхвърляйки интуитивното познаване на човека, поставен като „обект", експериментаторът констатира физически факти: той описва точно влиянията, на които е подложен субектът, реакциите, поведението му. Рефлексологията на И. П. Павлов и В. Бехтерев, бихейвиоризмът, топологическата психология на К. Левин застъпват този метод, който може да предостави общите закони, но не и да гарантира опознаване на индивидите в тяхната неповторимост, тъй като не достига до качествената страна на психичните явления.
