Дума, нагласа или алюзия със символично съдържание, възприемана и изживявана от обидения субект като принизяваща и язвителна за него. Например гърбав човек се смята за обиден и страда, че го наричат „гърбушко", доколкото се чувства сведен до гърбицата си, т. е. принизен, лишен от човешките си качества, знанията си, сремежите си. Обидата може да има терапевтичен ефект (катарзис), доколкото замества невъзможната физическа агресия.
