Разстройство на плавността на речта, при което някои срички се повтарят (клонично заекване), а други не могат да бъдат произнесени (експлозивно заекване). Причините за това комплексно явление са наследствени и най-вече афективни. Прекалено голямата емотивност и чувството за малоценност са често срещани при заекващите, трудно успяващи да изразят своята мисъл, защото се притесняват. Заекването не е постоянно, а прекъсващо и подновяващо се явление. То изчезва, когато субектът е по-уверен или когато има „подкрепа" (при пеене например). Малко хора успяват сами, чрез волята и постоянството си, да преодолеят своя говорен недостатък. Обичайната рехабилитация се състои в говорни упражнения, упражняване на ритъма и дишането, комбинирани с психотерапия. Когато обкръжението на заекващия е фрустри-ращо (подигравателно) или несът-рудничещо на рехабилитацията, е необходимо настаняване на детето в специализирано заведение (Институт за заекващи).
