Начин, по който частите на едно цяло са организирани едно спрямо друго. В този смисъл се говори както за структура на здание, така и за структура на организма (К. Голдщайн), структура на социална група или на поведение (М. Мерло-Понти). Структурата е това, което придава единство на множеството и значимост на съставните части; това, което непосредствено възприемаме като нераз-ложимо цяло без да минаваме през анализа и синтеза, това, което ни позволява да разпознаем веднага мелодия, която е транспозирана в друга тоналност. Като стабилен елемент на организирано множество, структурата се разпознава въпреки трансформациите, които може да претърпи множеството. Структурата е „форма", родена от организацията на елементите, които я съставят (елементи, които не означават нищо сами по себе си и придобиват смисъл само посредством принадлежността си към множеството). При свързването на две тела се поражда нещо ново, чиито качества са различни от качествата на съставните части (свързването на два газа, например, водород и кислород, произвежда вода). Това е валидно за всички нива на организация. Обратно, промяната на един елемент от цялото, изменя цялостната структура. Изменението само на една нота в музикална пиеса е дортатьчно, за да промени мелодията. Човешкото същество е също така единно цяло; тяло и психика са отделимо свързани и взаимозависими; всичко, което се случва с частта, засяга целостта; страхът предизвиква треперене, повтарящите се емоции понякога предизвикват органични увреждания и т. и.Гещалтпсихологията има заслугата, че доказа релативността на съставните части по отношение на цялото.
