Понятие, предложено от Л. Фестингер за обозначаване на психичния дис-комфорт, дължащ се на факта, че субектът преживява тягостно едновременното наличие на две или повече противоречиви идеи. Човекът изпитва потребност от логическа кохерентност и афективна хармония. Случва се обаче тази хармония да бъде нарушена от неочаквани събития. Например един от приятелите ми изненадващо започва да проповядва политически идеи, противоположни на моите. За да намаля този „дисонанс", трябва да намеся друг елемент, който да ми помогне да преодолея противоречието и да постигна отново вътрешното си равновесие. Мога например да отхвърля получената информация („не вярвам, че може да измени на убежденията си") или да омаловажа значението й („той бързо ще осъзнае грешката си"). Мога също да скъсам с приятеля, което е начин да променя обкръжението си, или да променя мнението си.
