Невроза, изразяваща се соматично. Хистеричните кризи: бурни конвулсии, парализа, загуба на зрението или речта и т.н. не почиват на никаква органична основа (например субектът казва, че не може вече да ходи, но рефлексите му са запазени); от друга страна, те почти винаги настъпват в присъствието на много хора. Дълго време неразбирани (в Средните векове ги приписвали на обсебеност от бесове, в XIX век - на сексуална разюзданост), те били грижливо описани от Ж. М. Шарко, а после обяснени от 3. Фройд. Хистерията е експресивна невроза. Кризите са натоварени с определено значение. Тя е соматичен и зрелищен израз на несъзнавани конфликти. Кризите имат стойността на език: една 21 годишна девойка, лекувана от Бройер и Фройд през 1882 г., не можела вече да пие от чаша; анализът разкрил, че това поведение е несъзнаван протест срещу постъпката на предишна гувернантка, която давала на кучето си да пие от чаша. Хистернчните са емотивни и чувствителни индивиди, с буйно въображение, внушаеми, пластични, искащи винаги да се харесват. Несмеейки да утвърдят личността си, те вечно играят ролята, която са си избрали. Те изтласкват в несъзнаваното своите забранени афекти и последните намират израз като се преобразуват (чрез конверсия) в телесни симптоми. Хистеричните не са симуланти, а невротици, които се лекуват ефикасно с психоанализа. Освен конверсионната хнстерия, се различават още: страхова хистерия (Фройд), при която преобладават фобийните симптоми и тревожността, но липсват телесните прояви на конверсията; травматична хистерия (Шарко), настъпваща след някакво травмиращо събитие; колективна хистерия, която прилича на малка епидемия.
