Периодично настъпващо физиологично състояние,характеризиращо се с намаляване на активността, отпускане на мускулния тонус и временно преустановяване функцията на съзнанието. У. Демент и Н. Клайтман са описали два типа сън, обективизирани от електроенцефалографските (Е. Е. Г.) графики: бавновълнов сън (или „бавен сън") и бързовълнов сън, наречен „парадоксален сън" (М. Жуве) или „фаза на бързи очни движения". Бавният сън се дели на четири стадия: заспиване; лек сън; среден сън; дълбок сън (непрекъсната линия от вълни делта). Бързият сън е наречен „парадоксален", защото графиката на Е. Е. Г. е близка до тази на събуждането, въпреки че сънят е дълбок (в този момент са необходими много силни стимулации за събуждане на спящия). Периодите на сънуване са съсредоточени главно във фазата на бързите очни движения. Първата фаза на парадоксалния сън продължава около 15 минути и бележи края на първия цикъл на съня. За една нощ у нормалния човек се наблюдават от 4 до 6 последователни цикъла на бавен и бърз сън. Всеки цикъл продължава средно от 90 до 120 минути. Потребността от сън е жизнено важна: животно, на което не се позволява да спи, умира. Депривацията от бърз сън предизвиква психични разстройства, които могат да стигнат до психоза*. При детето, повтарящата се липса на сън е причина за поведенческа нестабилност и характерологични разстройства като пристъпи на агресивност, редуващи се с периоди на изолиране (А. Монтане, 1988). От друга страна, съществува корелация, ако не и причинна връзка, между продължителността на съня и успеха в училище: 61% от децата, които спят по-малко от осем часа закъсняват най-малко с една година (А. Пулиняк, 1979).
