Изкуство за развиване на моралните, интелектуалните, художествените в физическите качества, които детето притежава в потенциално състояние. Възпитанието не си поставя за цел да променя природата на възпитавания, а да му помогне да се развива хармонично в своята среда. То изисква познаването на неговите потребности, на законите на физическото и умственото израстване и е обусловено от представата за човека: в Спарта, военен град в антична Гърция, децата били подлагани на желязна дисциплина. Въпреки препоръките на големите педагози (Монтен, Комениус) авторитарното възпитание просъществува до началото на XX век и едва тогава под влияние на трудовете на съвременните психолози (Бине, Клапаред, Дюи, Валон) започва да се разпространява по-адекватна форма на възпитание. Възпитанието започва от раждането на детето и дори преди него, с възпитанието на родителите. На тази необходима задача се посвещават „училищата за родители", основани още през 1928 год. и ръководени от хуманисти и педагози (А. Изамбер, А. Берж...), чиито кръжоци и лекции ревностно се посещават.
