Личности променили разбирането ни за човека

Павлов

Павлов

Вертхаймер

Вертхаймер

Титчнър

Титчнър

Джон Дюи

Джон Дюи

Кюлпе

Кюлпе

Карл Роджърс

Роджърс

Фроид

Фроид

Ерих Фром

Фром

Станислав Гроф

Гроф

Анри Валон

Валон

Скинър

Скинър

Маслоу

Маслоу


Възприятие

Комплексен психологически акт, чрез който индивидът организира своите усещания и опознава реалността. Възприятието е съставено от идващото директно от сетивните органи (екстероцептивна чувствителност), както и от непосредствената проекция върху предмета на качества, известни по умозаключение: аз възприемам усилието на щангиста, защото влагам в металната маса, която той повдига, моята собствена проприоцептивна чувствителност. Възприятието е отношение от субекта към обекта: последният притежава собствени характеристики, но аз ги възприемам през призмата на моята субективност. Когато вървя в гората, забелязвам различни неща в зависимост от това, дали ловувам, или се разхождам; изправен пред множество стимули, аз правя избор в зависимост от моите очаквания. Общо взето, живото същество е чувствително само към обектите, които го интересуват пряко, към тези, които съставляват собствения му свят (Umwelt) и които имат значение за него. Гущерът побягва при най-лекото изшумоляване, но не реагира на пушката, която гръмва до него. Американски автори (Р. Левайн, И. Чейн и Дж. Мърфи), изучавайки влиянието на глада върху възприятието, забелязали, че гладни хора виждат предимно различни видове храна в рисунки, лишени от смисъл, които им показвали, докато други, които са се нахранили, нямат същите реакции. Следователно всяко възприятие е интерпретация, която включва цялата личност. Възприятието е много повече от един прост сензорен факт; то е сложен психологически акт, който се съотнася (важно за паметта и ученето) към специфична референтна рамка, изградена с помощта на нашия социален и личен опит. Това обяснява защо определен предмет няма напълно еднакво значение за различни индивиди, всеки от които има своя обособена референтна система. Даякът от о-в Борнео вижда в усмивката на друг човек презрение, японецът - смущение, западнякът -добронамереност. Референтните критерии, които използваме неосъзнато, са ни необходими, защото с тяхна помощ структурираме средата, в която живеем, и те ни дават минимума сигурност, без който никакво действие не е възможно. По-голямата част от недоразуменията между нас произтичат от факта, че нашите възприятия са различни, защото референтните системи на различните хора не са идентични.