Структурирана съвкупност от индивиди, чиито елементи си влияят взаимно. Съществуват различни видове групи: семейство, трудова бригада, гангстерска банда, личен състав на предприятие и т. н. Някои са спонтанни (детски групи), а други - институционализпрани; техните членове се подчиняват на правила, които се пораждат постепенно от живота в групата или са създадени предварително; някои групи представляват цел сами по себе си (например за задоволяване на социоафективни потребности), други са средство за постигане на някаква цел (работни групи). При всички групи има взаимопроникване: например стачката е действие, предприето от синдикална организация; но последната е подложена на влиянието на своите членове, които на свой ред са чувствителни към атмосферата като цяло в тяхната среда. Групата се определя от индивидите, но затова пък тя до голяма степен обуславя поведението им. Влиянието й се проявява не толкова като натиск отвън, а като повече или по-малко спонтанна адаптация на нейните членове към социалната среда. Хората се нуждаят от група, която да задоволява потребностите им от сигурност и общуване (К. У. Кули). Те приемат нейните закони, за да не бъдат наказани или изключени от нея (конформизъм), но преди всичко, защото са податливи на внушението за престижа на мнозинството и защото се идентифицират с групата, с която са свързани. Индивидът, който е моделирал своето поведение в зависимост от поведението на групата, е склонен да я приема за референтна система (Р. Мертон, 1957) и да съди за другите според нейните норми. Изучаването на групите позволява да се опознаят силите, които действат в тях, и да се формират нови социални отношения. Практическото приложение на групите се простира от промяната в социалните структури на едно предприятие до груповата психотерапия, практикувана в сдруженията на преболеду-валите (например Асоциацията на анонимните алкохолици).
