Теория, в която са описани различните логически структури, следващи една след друга в процеса на интелектуалното развитие. Ж. Пиаже доказва, че мисленето се формира по един непрекъснат начин. 1. От 0 до 2-годишна възраст бебето използва за инструменти само възприятията и движенията. То още не е способно на представи. Това е периодът насензомоторната интелигентност, която е довербална. 2. От 2-годишна възраст започва друг период, с продължителност до 7-8 година, през който се изгражда символичната (или „семиотична") функция, позволяваща на детето да замести предмета с представата за него. Символичната функция позволява на сензомоторната интелигентност да намери своето продължение в мисленето. Но детето все още не разполага с необходимите операционални средства за конституирането на най-елементарните понятия за съхраняването. Така например то мисли, че разстоянието между А и Б не е непременно еднакво с това между Б и А (особено по наклон). 3. Понятието за обратимост се усвоява едва към 7-8 година. По това време се наблюдава формирането на умствените операции класификация и сериация. Преди него детето се намира на дооперационално ниво; след него то навлиза в периода на конкретните операции на мисленето. Но тези нови възможности му разкриват все още твърде ограничено поле, защото интелектуалните операции, на които е способно, се упражняват само върху обекти. 4. Към 11-12 години започва последният период - на формалните, нпяхипотетико-дедуктивни операции, които не се насочват вече изключително към обекти или конкретни реалности, но и върху „хипотези";този период достига своя връх в юношеската възраст, в рационалното мислене.
