Групова психотерапия, която е насочена едновременно към болния и към членовете на неговото семейство. За да се разбере проблемът на болния, е необходимо той да бъде разглеждан в отношение с другите членове на семейството. По време на сеансите по фамилна психотерапия, пациентът и близките му излагат свободно грижите си, поводите за безпокойство и притесненията си. Не-директивността на терапевта подтиква участниците да възпроизведат в психотерапевтична обстановка поведението си в семейството, което помага за по-доброто разбиране на тяхната система на отношения. Някои психотерапевти интерпретират наблюдаваните факти, съобразно с принципите на психоанализата; повечето се съотнасят към теориите за комуникацията. Тази форма на психотерапия изглежда ефикасна спрямо психотичните, токсикоманните субекти и правонарушителите.
