Личности променили разбирането ни за човека

Павлов

Павлов

Вертхаймер

Вертхаймер

Титчнър

Титчнър

Джон Дюи

Джон Дюи

Кюлпе

Кюлпе

Карл Роджърс

Роджърс

Фроид

Фроид

Ерих Фром

Фром

Станислав Гроф

Гроф

Анри Валон

Валон

Скинър

Скинър

Маслоу

Маслоу


Осиновяване

Обмислено действие на човек, който иска да вземе за син или дъщеря дете, родено от други родители. Осиновяването се практикува в повечето човешки общности. Осиновително поведение се открива дори при животните, където се наблюдава женски да се грижат за малки, които не са техни. В основата на това поведение несъмнено стои майчинският инстинкт, но в желанието на човека да си осигури потомство има и други съображения (социални, икономически и философски). След Втората световна война във Франция молбите за осиновяване непрекъснато се увеличават; броят им дори е много по-голям от броя на децата, които подлежат на осиновяване. И наистина, от около 40 000 питомци на държавата (сираци, изоставени деца) мнозина не са осиновими по различни причини: възраст, здравословно състояние, живи баба и дядо, братя и сестри, с които детето не иска да се разделя, привързаност към хората, които се грижат за него. В крайна сметка годишно биват осиновени 5% (едва 2000), към които трябва да се прибавят приблизително 2500 деца от чужбина, пристигащи с посредничеството на частни благотворителни организации. Социалните служби, отговарящи за тази дейност, в желанието си да предотвратят неуспеха на подобни актове, дават разрешение за осиновяване едва след като получат максимални гаранции от заинтересуваните страни. Назначават се проучвания на бъдещите осиновители с цел предвиждане на материалните и психологическите условия, в които ще живее детето/Го пък бива подложено на задълбочен медицински и психологически преглед. Въпреки тези предпазни мерки не всички осиновявания са успешни. До известна степен това се дължи на осиновените, но в по-голяма степен - на осиновителите. В първия случай причината не е толкова в незабелязани наследствени недъзи, а в поведенчески разстройства, които понякога са последица от продължителния престой в детските заведения. Вината за неуспеха може да се припише на осиновителите, когато им липсва необходимата гъвкавост, за да разберат осиновеното дете и се адаптират към него. Понякога те смътно желаят детето да се придържа към някакъв идеален модел и са разочаровани, ако расте според своите възможности и утвърждава своята индивидуалност. В много случаи те се колебаят да проявят строгост и не знаят как да му разкрият истинското положение. Най-добре е към този въпрос да се подходи искрено и естествено, когато детето е още малко, на 4 или 5 години.