Абнормно повторение или продължаване на дейност след изчезването на провокиралата я причина. Според психолозите прекомерната устойчивост на нагласи или действия е проява на психична инерция (С. Е. Спиърмън) или липса на флуи-дност в идеацията (Р. Б. Кетъл). Персеверацията е обусловена от вродени условия и от външни фактори в процеса на развитието. При нормалните субекти съществува обща диспозиция към персеверация, която се проявява най-вече в известна трудност за промяна на установени навици, но най-ясните признаци за устойчивост на нагласите и за „вискозност" на мисленето се наблюдават при психичните болести. Психолозите са създали тестове за персеверация, с цел да могат да преценяват обективно тази личностна черта. Например, от субекта се иска да пише малката буква а за време t, после главно А за същото време, а след това - последователно малки и главни А за време 21. Отношението на броя на малките букви към броя на главните букви, сравнено с общия брой на буквите от третата редица представлява индикация за персеве-рацията на изследвания субект.
