Съвкупност от динамични фактори, които определят поведението на един индивид. Изследванията на неврофизиолозите (К. С. Лашли) и на етолозите (К. Лоренц, Н. Тинберген) доказват, че поведението е обусловено от вътрешни (невроендокринни) изменения и външни дразнители (среда), въздействащи върху мозъка. Възможно е да бъде предизвикано сексуално поведение у котка посредством имплантираме на много малки количества от хормона естроген в задната зона на хипоталамуса. Органичното изменение, причинено от тези стимулации, създава напрегнато състояние, което обуславя поведението на животното. Следователно може да се смята, че мотивацията е хронологически първият елемент на поведението: именно тя привежда организма в движение, като продължава да действа до спадането на напрежението. Класическата психология разграничава мотиви и подбуди, където първите представляват интелектуалните причини за нашите действия, а вторите — афективните им причини. Но това разграничение е изкуствено и излишно. Всъщност в основата на нашето поведение не стои само една-единствена причина, а цяла неделима съвкупност от съзнавани и несъзнавани, физиологически, интелектуални, афективни и социални фактори, намиращи се в реципрочна интеракция.
