Съхраняване на миналото. Всички живи същества, дори най-нисшите животни имат памет. Това може да се демонстрира, например, ако бъдат пренесени в аквариум плоски червеи от плажовете в Бретан, където живеят. Движенията им за заравяне и изкачване в пясъка, които дотогава са следвали ритъма на приливите, продължават в продължение на няколко дни и в новата среда. Паметта фиксира и репродуцира житейския опит и получената информация. Различават се краткотрайна памет, дълготрайна памет и още редица други форми на памет; има толкова видове памет, колкото сензорни органи (зрителна, слухова, тактилна памет...). Някои психолози, следвайки П. Жане, в желанието си да дадат точно определение на това понятие, смятат, че паметта трябва да бъде преведена чрез действие: например чрез разказ (вербализацията идва да удостовери съществуването на паметта). Но подобно ограничение не е задоволително. Според Ж. Деле, необходимо е да се разгранииават три йерархични нива в паметта: най-елементарното е сензомоторното и засяга единствено усещанията и движенията; то е присъщо на животното и на човека. Най-висшето, присъщо на човека, живеещ в общество, се характеризира с логическия разказ: това асоциалната памет. Най-после, между тези две нива се разполага аутистич ната памет, която заимства материала си от усещанията, от житейските ce подчинява само на законите на несъзнаваното. Тя предоставя материал на сънищата, а при психично болните - на налудността: миналото не се разпознава като такова; то се изживява като настояще. Аутистичната памет се появява към тригодишна възраст. За този период от живота е характерно неразграничаване на миналото и настоящето, на действителното от въображаемото. Детето смята своите сънища за действителност. Едва с развитието на логическите категории социалната памет се установява трайно. Генетичната психология предоставя доказателства за връзката на паметта със съзряването на нервната система. Паметта не функционира като независим механизъм. Свързана е с цялата психика, с възприятията, също както и с ефективността. Когато поискаме деца да нарисуват човешка фигура без модел, се вижда, че най-малките го свеждат до най-простото му изображение: кръг (за главата), от който тръгват две успоредни черти (изобразяващи краката). Паметта репродуцира това, което е фиксирано, т. е. това, което е възприето като основно. Изследванията на психофизиолозите доказват, че паметта е обусловена едновременно от някои зони, локализирани в главния мозък (лимбичната система, може би дори групи неврони, разположени в малкия мозък, според Р. Томсън) и от целия мозък. Не съществува специфична област за паметта: цялата мозъчна кора участва във възпроизвеждането на спомените за които не се знае нито къде, нито как се съхраняват. Изследванията върху фиксирането и ретенцията на спомените са изключително многобройни. Те позволяват да се уточнят някои аспекти на проблема: ние запомняме добре това, което е свързано с нас пряко (обстоятелствата около първа любов, горчив неуспех); приятното запомняме по-добре от неприятното; лесно запаметяваме това, което е в съгласие с нашите убеждения, както и което трябва да помним, защото е важно. Обратно, забравяме лесно неутралното, зле структурираното, маловажното. Фиксирането на спомените е обвързано с личността и с материала за запомняне. Осмислянето на елементите, включването им в запаса от налични спомени, повторението, благоприятстват запомнянето. Но паметта никога не е абсолютно точна. Възпроизведеното винаги е подправено, защото отговаря на реконструиране, извършено от интелекта. Паметта не е мозъчен автоматизъм. Тя е психичен акт, експресия на цялата личност. 

Реакции:

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)

Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.