Личности променили разбирането ни за човека

Павлов

Павлов

Вертхаймер

Вертхаймер

Титчнър

Титчнър

Джон Дюи

Джон Дюи

Кюлпе

Кюлпе

Карл Роджърс

Роджърс

Фроид

Фроид

Ерих Фром

Фром

Станислав Гроф

Гроф

Анри Валон

Валон

Скинър

Скинър

Маслоу

Маслоу


Едипов комплекс

Чувство, произлизащо от еротичната привързаност на детето към родителя от противоположния пол. При анализа на неврозите Фройд открива факти, които схематично могат да се сведат до две взаимнозави-сими тенденции: любов към родителя от противоположния пол и враждебност към родителя от същия пол. Той ги обединява в едно цяло, наречено „едипов комплекс", наименование, което идва от гръцката митология. Да си спомним, че било предопределено на Едип- син на Лай, цар на Тива, и на Йокаста - да убие баща си и да се ожени за своята майка. Едип прекарал детството си в изгнание и един ден се спречкал с някакъв непознат (баща му Лай), когото убил, разгадал тайната на Сфинкса и получил за награда ръката на Йокаста. В едиповия комплекс няма нищо патологично (патологично може да стане неговото развитие в случай на неразрешаване на вътрешния конфликт); той представлява нормален етап в психологическото израстване на детето. След публикациите на психоаналитиците вече никой не оспорва съществуването на детска сексуалност. Към четири-петгодишна възраст момчето започва да изпитва силна обич към майка си (която за него е най-близката и заслужаващата най-голям интерес личност от женски пол) и едновременно с това агресивност по отношение на бащата, в чието лице вижда желан съперник, от чиито качества и могъщество се възхищава и заради които му завижда. Вътрешният конфликт и напрежението, което произтича от него, намира нормално разрешение чрез изтласкване на сексуалните влечения, продължаващо до пубертета, и идентификация с бащата: малкото момче ще стане мъжествено като него и по-малко зависимо от майката. При момиченцата се наблюдава симетрична ситуация. Едиповият комплекс е характерен за децата на моногамни семейства и той е преди всичко продукт на културата. В нашата цивилизация той заема основно положение, детерминирайки някои характерологични черти (враждебността към бащата може да се измести към властта изобщо, началниците. Църквата, държавата...) и предизвиквайки невроза, когато развитието не следва своя правилен ход.