Чувство, произлизащо от еротичната привързаност на детето към родителя от противоположния пол. При анализа на неврозите Фройд открива факти, които схематично могат да се сведат до две взаимнозави-сими тенденции: любов към родителя от противоположния пол и враждебност към родителя от същия пол. Той ги обединява в едно цяло, наречено „едипов комплекс", наименование, което идва от гръцката митология. Да си спомним, че било предопределено на Едип- син на Лай, цар на Тива, и на Йокаста - да убие баща си и да се ожени за своята майка. Едип прекарал детството си в изгнание и един ден се спречкал с някакъв непознат (баща му Лай), когото убил, разгадал тайната на Сфинкса и получил за награда ръката на Йокаста. В едиповия комплекс няма нищо патологично (патологично може да стане неговото развитие в случай на неразрешаване на вътрешния конфликт); той представлява нормален етап в психологическото израстване на детето. След публикациите на психоаналитиците вече никой не оспорва съществуването на детска сексуалност. Към четири-петгодишна възраст момчето започва да изпитва силна обич към майка си (която за него е най-близката и заслужаващата най-голям интерес личност от женски пол) и едновременно с това агресивност по отношение на бащата, в чието лице вижда желан съперник, от чиито качества и могъщество се възхищава и заради които му завижда. Вътрешният конфликт и напрежението, което произтича от него, намира нормално разрешение чрез изтласкване на сексуалните влечения, продължаващо до пубертета, и идентификация с бащата: малкото момче ще стане мъжествено като него и по-малко зависимо от майката. При момиченцата се наблюдава симетрична ситуация. Едиповият комплекс е характерен за децата на моногамни семейства и той е преди всичко продукт на културата. В нашата цивилизация той заема основно положение, детерминирайки някои характерологични черти (враждебността към бащата може да се измести към властта изобщо, началниците. Църквата, държавата...) и предизвиквайки невроза, когато развитието не следва своя правилен ход.
