Съвкупността ат действията на едно живо същество. Стремежът към дейност е вроден. Тя е в основата на всяко поведение и е била проучвана най-вече при децата чрез техните игри и при животните. Например ако се постави плъх в непозната среда, той най-напред започва да я изучава дори без каквато и да е непосредствена потребност (храна или пр.). Разграничават се различни видове дейности. Най-елементарната е рефлексът, който не е нищо друго освен освобождаване на енергия като реакция на дразнител. Тази реакция се определя като нисша нервна дейност за разлика от висшата нервна дейност на мозъка, която включва механизми на действие с изключителна сложност и чийто резултат са чувствата и феномените на мисленето. В характерологията терминът активност означава не съвкупността от действия на личността, а диспозицията към действие. По тази причина този, който действа единствено под натиска на събитията, няма да бъде наречен „активен". Разстройствата в активността могат да засегнат волевата и автоматизираната дейност. Абулията съответства на намаляване на волевата активност. Обратно, двигателната некоординирана ажитация е форма на патологична хиперактивност.
