Метод за изучаване на числовите съвкупности и връзките между тях. От дълбока древност човекът събира и координира числови сведения по различни поводи (преброяване на населението, изчисляване на реколтата...), но до XVII век тези проучвания са чисто описателни (броене). Швейцарският математик Ж. Берну-ли (1654-1705) и френският математик П. С. Лаплас (1749-1827) въвеждат изчисленията на вероятностите в статистиките и извеждат закони и прогнози, на базата на приблизителната периодичност на някои явления. Оттогава областта на приложение на тази наука непрекъснато се разширява: към нея се обръщат икономисти, социолози, физици, военни (балисти-ка), индустриалци (контрол на производството), селскостопански производители (връзка между реколтата и метеорологичните условия), психолози. Тя представлява един от най-солидните стълбове на приложната психология (тест, сондаж). Статистическият подход включва три главни момента: събиране и представяне на наблюдения; тяхното редуциране и анализиране; интерпретация. В началната фаза статистикът прави методически преглед на събраните сведения, за да извлече от тях числови характеристики, които групира в таблица. След това той пристъпва към редуциране на информацията, замествайки цялостта от данни с малък брой цифрови характеристики, извлечени от подредената съвкупност, които са отправна точка за обмисляне (анализ на резултатите, изработване на хипотеза, верификация). Накрая прави заключение (което държи сметка за математически пресметнатата област на несигурност) като обобщава много предпазливо, защото знае, че често в началната фаза на събиране на информация може да се допуснат грешки, които да провалят всички изчисления.

Реакции:

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)

Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.