Съвкупност от факти, характеризиращи личността на човек, лишен в детството си от необходимия за възпитанието му авторитет. Синдромът на недостатъчния възпитателен авторитет, описан през 1956 год. от Дж. М. Сатър и Х. Лучо-ни, се проявява, когато детето жцвее в нестабилна, „хаотична", без правила и принципи среда. Той се характеризира преди всичко със слаб Аз, неспособен да води организиран живот; дълбоко чувство за несигурност (субектът няма ориентири, не знае как да се държи в живота); впечатление за крайна усамотеност, което затруднява или осуетява всяка трайна и дълбока афективна връзка. Човекът, който проявява този синдром, е потиснат, плах в социалните отношения, затворен в себе си или - по-често - експанзивен, предизвикателен, агресивен. Състоянието му може да се развие по посока на психична неуравновесеност.
