Личности променили разбирането ни за човека

Павлов

Павлов

Вертхаймер

Вертхаймер

Титчнър

Титчнър

Джон Дюи

Джон Дюи

Кюлпе

Кюлпе

Карл Роджърс

Роджърс

Фроид

Фроид

Ерих Фром

Фром

Станислав Гроф

Гроф

Анри Валон

Валон

Скинър

Скинър

Маслоу

Маслоу


Недостатъчност на възпитателен авторитет (синдром на)

Съвкупност от факти, характеризиращи личността на човек, лишен в детството си от необходимия за възпитанието му авторитет. Синдромът на недостатъчния възпитателен авторитет, описан през 1956 год. от Дж. М. Сатър и Х. Лучо-ни, се проявява, когато детето жцвее в нестабилна, „хаотична", без правила и принципи среда. Той се характеризира преди всичко със слаб Аз, неспособен да води организиран живот; дълбоко чувство за несигурност (субектът няма ориентири, не знае как да се държи в живота); впечатление за крайна усамотеност, което затруднява или осуетява всяка трайна и дълбока афективна връзка. Човекът, който проявява този синдром, е потиснат, плах в социалните отношения, затворен в себе си или - по-често - експанзивен, предизвикателен, агресивен. Състоянието му може да се развие по посока на психична неуравновесеност.