Личности променили разбирането ни за човека

Павлов

Павлов

Вертхаймер

Вертхаймер

Титчнър

Титчнър

Джон Дюи

Джон Дюи

Кюлпе

Кюлпе

Карл Роджърс

Роджърс

Фроид

Фроид

Ерих Фром

Фром

Станислав Гроф

Гроф

Анри Валон

Валон

Скинър

Скинър

Маслоу

Маслоу


Кърмене

Хранене на дете с мляко от майчината гръд. Храненето с майчино мляко, когато това е възможно, е за предпочитане пред всяко друго, тъй като майчината кърма е съвършено приспособена към потребностите на бебето. Съставът й се променя не само с възрастта на детето, но и в хода на деня и дори по време на кърменето. Освен това тя съдържа „имунни фактори", които предпазват кърмачето от стомашни инфекции. Между майката и детето съществува действителна психофизиологическа връзка, която обуславя млечната секреция. Приливът на мляко зависи от повика на кърмачето; обикновено той се преустановява, когато то е заситено. Най-сетне, кърменето с майчино мляко представлява привилегировано положение, по време на което се изгражда незаменима психологическа връзка. Сучещото дете не само се храни: едновременно с кърмата то приема топлина от майчиното тяло, нейната миризма, образа на лицето, което не изпуска от очи. То се слива с кърмачката. Дори при изкуствено хранене майката трябва да положи усилия да запази тази основна връзка, като взема детето в ръце, усмихва му се, люлее го, говори му, защото в тази атмосфера на топлота детето намира необходимата за развитието му сигурност. Кърменето е сложно действие, което трудно се подчинява на точни и императивни правила. Неизменността на предварително определените количества кърма и на часовете за хранене може да наруши тази специфична връзка, която е преди всичко комуникация между майката и детето. Ето защо съвременните психолози, използвайки изследвания на учени като А. Гезел (1880 - 1961), препоръчват на кърмещите жени да приемат с внимание повиците на бебето си и да не съблюдават непоклатимо дажбите и разписанието за хранене. Забелязва се, че след кратък период на колебание (3-4 дни) ритъмът на кърменето и потребностите от храна на кърмачето се нормализират и съответстват на действителните изисквания на детето. Посредством този ритъм на „свободно търсене" е възможно да се избегнат случаите на недохранване или на прехранване и най-вече тревожността, която обхваща гладните кърмачета, когато ги оставят да плачат, защото още не било време за кърмене.