Дифузна чувствителност на покривните тъкани към светлината. Според Г. Вио тази чувствителност е причина, на първо място, за фототаксиса при някои животни, като водните бълхи. Тя съответства на една обща характеристика на всяка протоплазма. В действителност тя се среща в растителното и в животинското царство. Опитите с дъждовен червей, ларва на мухата (лишени по природа от зрителни органи), хлебарка или тритон (ослепени за нуждите на експеримента) доказват, че тези животни остават чувствителни към светлината. Тъй като са лишени от зрителни сетива, може да става дума само за извънзрително .възприятие. Учените са установили, че в този случай кожата изпълнява ролята на сетивен орган. Наличието на такава чувствителност у човека е много оспорвано. Л. Фаригул (Ж. Ромен) смята, че е открил у човека „параоптично зрение" (1920), което някои (Р. Моблан) напразно се опитват да развият у слепите. Този неуспех, който се прибавя към по-нови безрезултатни опити, посветени на същата тема, довежда до убеждението, че мнението на предишния автор е погрешно. Но изследванията, извършени в СССР (Нижни Тагил, 1962) и САЩ (Юц, 1964), потвърждават възможността за „извънретинно зрение" при човешкия вид.
