Отложена афективна реакция на организма, посредством която той се освобождава внезапно от мъчително впечатление. В психоаналитичната терминология този термин означава повторната поява в съзнанието и вербалното или жестово емоционално екстериоризиране на блокирани или изтласкани до този момент чувства. Отреагирането представлява разтоварване на афекти, натрупани в несъзнаваното след травмиращо събитие, настъпило в някакъв момент от живота на субекта, на което тогава той не е реагирал адекватно и спонтанно. Отреагирането е аналогично на изхвърлянето на пораждащо напрежение и постоянно безпокойство чуждо тяло, което не може да се асимилира от организма. Понякога се случва някое събитие да не бъде осмислено в момента, в който се преживява (например наблюдаването на сексуални отношения между родителите от малко дете). Но по-късно, по време на растежа, значението му изплува. Забравеният спомен, който е съществувал под формата на „паметови следи", претърпява преработка и става травмиращ пост фактум. Отреагирането може да настъпи спонтанно и естествено в рисуването и в игрите. То настъпва и при психотерапия, при поглъщане на алкохол или някои химически агенти (барбитурати). Отреагирането е форма на освобождаване от напрежение, благодарение на което организмът запазва своето равновесие.
