Вербално изложение на човек, потвърждаващо факт, за който той е узнал пряко. Свидетелството никога не е обективно; то винаги носи белега на субективността на своя автор, на пропуските на неговата памет, прибавяща се към перцептивните празноти и неизбежните изкривявания на припомнянето (увеличението на грешките с всеки изминат ден се изчислява на около 0,33%). Швейцарският психолог Е. Клапаред и. белгийският криминолог Л. Вервек, експериментирайки с учениците си, доказали, че точните свидетелства са рядкост (само 5%) и че чувството за увереност нараства с времето успоредно с увеличаване на броя на грешките! Свидетелствата от деца се характеризират с максимум увереност и минимум точност.
