Тип „вътрешен резонанс" според класификацията на Х. Роршах, установен чрез психоднагиостиката, където главната формула К/С показва явен превес на отговорите-цвят (С), свързани с емоционалното състояние на субекта, над отговорите-двгокенис (К), които изглежда изразяват възможностите му за идентификация. Екстратензивният субект е насочен към действието и външния свят; той с лекота установява социални контакти. Понятието „екстратензия" (от което произлиза „екстратензивен") е производно на понятието „екстраверсия", употребявано от К. Г. Юнг. Но докато последният смята, че човек може да бъде или екстраверт, или интроверт, според Роршах един и същи индивид преминава през „интроверсивни моменти" и през„екстратензивни моменти". Именно за да подчертае това различие, той възприема и различна терминология.
