Период от живота, разполагащ се между раждането и юношеството. Под влияние на съвременната психология на детето вече не се гледа като на възрастен, на когото липсват познания и способност за съждение, а като на индивид със свой собствен манталитет, чието психологическо развитие се управлява от специфични закони. Детството е необходим етап за трансформацията на новороденото в зрял човек. С изкачването по животинската стълбица времетраенето на детството се удължава: три дни при морското свинче, девет години при шимпанзето, двадесет и пет години при човека - според А. Гезел. Човешкото същество има нужда от този дълъг период, за да разбере и асимилира сложните културни структури, към които ще трябва да се адаптира. В този динамичен и извънредно богат период на растеж във всички области едновременно се различават три главни стадия* (които педагозите отдавна са отбелязали): първо детство, до три години; второ детство, от три до шест-седем години; и трето детство, което свършва с пубертета. Развитието на детето се извършва чрез процес на прогресивна диференциация. Отбиването е един от първите психологически факти, които му позволяват да се разграничи от майката и да осъзнае по-пълно действителността. С напредъка, отбелязан в психомоторната (използване на ръката, усвояване на изправения стоеж и на ходенето) и във вербалната област (думи, изречения), неговият свят се разширява, интересите му се увеличават, мисленето се развива. На три години детето открива своята личност, която утвърждава, като използва местоимението аз и като с» противопоставя немотивирано на другите. От този момент то усвоява всичко с все по-бърз ритъм.
