Крайно безпокойство, ирационален страх. Това е мъчително усещане за вътрешен дискомфорт, детерминирано от дифузно впечатление за неясна, близка опасност, пред която човек е обезоръжен и безпомощен. Най-често състоянието се съпровожда от невровегетативни изменения, сравними с наблюдаваните при емоционален шок: сърцебиене, потене, треперене, замъглен поглед и т.н. Невротичният страх има дезорганизиращо действие върху съзнанието, пораждайки едновременно регресия на мисленето и на афективността. Причини за него могат да бъдат вътрешен конфликт (например когато човек потиска агресивността си), незадоволителна сексуална дейност или афективна загуба (траур, неодобрение от скъп човек...), която ре-активира някакво старо чувство за изоставеност, породено от минали мъчителни изживявания. В някои случаи невротичният страх бива породен не от действителна ситуация, а от фантазми, въображаеми представи от несъзнавана конфликтна ситуация. Например у някои склонни към мастурбиране деца неуместни заплахи на родителите на фона на чувството за вина, могат да предизвикат силни емотивни реакции и неадекватно поведение, свързани със страха от кастрация, от осакатяване или загубване на мъжкия член. Сам по себе си невротичният страх не е патологично явление. Той произтича от човешкия статус. Според наблюденията на Р. Шпиц, първата проява на истински невротичен страх у бебето се среща към осмия месец при отсъствие на майката и при приближаване на чужд човек, който внезапно бива разпознат като различен от нея. Без ни най-малко да бъде абнормна проява, това поведение е признак за прогрес. То доказва, че детето е станало способно да различава свое от чуждо и че неговото афективно развитие е нормално. Впоследствие, в ключовите моменти от живота, когато отново е необходима адаптация, индивидът временно се връща към тревожността. Ако не е в състояние да създаде условия за тази адаптация, несигурността остава и може да го доведе до невроза или до психоза. Патологичният невротичен страх -описан в новата американска психиатрична номенклатура като „паническо разстройство" (panic disorder) и „генерализирана тревожност" - е най-често срещаният психиатричен симптом в медицинската практика.
