Личности променили разбирането ни за човека

Павлов

Павлов

Вертхаймер

Вертхаймер

Титчнър

Титчнър

Джон Дюи

Джон Дюи

Кюлпе

Кюлпе

Карл Роджърс

Роджърс

Фроид

Фроид

Ерих Фром

Фром

Станислав Гроф

Гроф

Анри Валон

Валон

Скинър

Скинър

Маслоу

Маслоу


Невротичен страх

Крайно безпокойство, ирационален страх. Това е мъчително усещане за вътрешен дискомфорт, детерминирано от дифузно впечатление за неясна, близка опасност, пред която човек е обезоръжен и безпомощен. Най-често състоянието се съпровожда от невровегетативни изменения, сравними с наблюдаваните при емоционален шок: сърцебиене, потене, треперене, замъглен поглед и т.н. Невротичният страх има дезорганизиращо действие върху съзнанието, пораждайки едновременно регресия на мисленето и на афективността. Причини за него могат да бъдат вътрешен конфликт (например когато човек потиска агресивността си), незадоволителна сексуална дейност или афективна загуба (траур, неодобрение от скъп човек...), която ре-активира някакво старо чувство за изоставеност, породено от минали мъчителни изживявания. В някои случаи невротичният страх бива породен не от действителна ситуация, а от фантазми, въображаеми представи от несъзнавана конфликтна ситуация. Например у някои склонни към мастурбиране деца неуместни заплахи на родителите на фона на чувството за вина, могат да предизвикат силни емотивни реакции и неадекватно поведение, свързани със страха от кастрация, от осакатяване или загубване на мъжкия член. Сам по себе си невротичният страх не е патологично явление. Той произтича от човешкия статус. Според наблюденията на Р. Шпиц, първата проява на истински невротичен страх у бебето се среща към осмия месец при отсъствие на майката и при приближаване на чужд човек, който внезапно бива разпознат като различен от нея. Без ни най-малко да бъде абнормна проява, това поведение е признак за прогрес. То доказва, че детето е станало способно да различава свое от чуждо и че неговото афективно развитие е нормално. Впоследствие, в ключовите моменти от живота, когато отново е необходима адаптация, индивидът временно се връща към тревожността. Ако не е в състояние да създаде условия за тази адаптация, несигурността остава и може да го доведе до невроза или до психоза. Патологичният невротичен страх -описан в новата американска психиатрична номенклатура като „паническо разстройство" (panic disorder) и „генерализирана тревожност" - е най-често срещаният психиатричен симптом в медицинската практика.