Двойна обвързаност (двойна принуда)

Противоречиви, често повтаряни съобщения, затварящи двама или повече души в безизходна ситуация. Във всяко вербално съобщение могат да се разграничат две нива: явното съдържание и имплицитното съобщение (или метасъобщението), съдържащо се в нагласата и в интонацията на говорещия. В изречението „Хайде, направи го!" може да се възприеме насърчение или заплаха. Във втория случай интонацията противоречи на наставлението. Има житейски ситуации, при които подобни противоречия се повтарят често, без единият от участващите (например дете) да може да им противодейства или дори да ги обсъжда. В този случай се казва, че той търпи „двойна принуда" или че е „двойно обвързан". Враждебността на майката спрямо нежелано дете може да се долови в нейните нагласи въпреки външните прояви на обич. Майката и детето, затворени в един порочен кръг, не могат да излязат от него без помощта на трето лице (например психотерапевт), способно да анализира положението. Ситуацията на „двойна обвързаност" често се среща в семействата на шизофренно болни.