Съвкупност от психо-органичните трансформации, свързани със сексуалното съзряване, изразяваща прехода от детството към юношеството. Пубертетът се проявява с бурно телесно развитие, поява на вторични полови белези (окосмяване под мишниците и по слабините, мутиране на гласа), на първата менструация при момичетата и на сперматозоиди в семенната течност при момчетата. Пубертетът, който в нашите климатични условия започва между дванайсетата и четиринайсетата години, може да бъде ранен (рядко) или закъснял (при около 12% от субектите). Забавянето на ритъма на развитие при нормално дете - което впрочем ще стане нормален зрял човек -обикновено не предизвиква тревога у родителите. Но то може да има значително психологическо отражение: учениците често изявяват специфична недостатъчност на интелектуалните способности (неспособност за абстрактно мислене), която предизвиква слаб успех и оттам нарушаване на прилежността и чувство за малоценност; запазват се детските нагласи и незрялост на личността. Пубертетът е психобиологична криза, която често се придружва от характерологични разстройства („криза на юношеско оригиналничене", описана от М. Дьобес). Социалните психолози (М. Мийд) доказват, че тези разстройства произлизат от двойственото положение на юношите в нашето общество: нито деца, нито възрастни, без ясен статут и сигурност по отношение на ролята си; ако утвърждават независимостта си, те се конфронтират с възрастните, а ако отказват да поемат дадена социална или професионална отговорност, не постигат собствено удовлетворение.
