Повишен апетит, който подтиква субекта към прекомерно хранене. Случаи на болестен глад вследствие на травматични увреждания на мозъка се описват и разглеждат в на чалото на XX век от редица лекари, между които В. М. Бехтерев (1911). Един от тези случаи е с момченце, ритнато в главата от кон и получило хлътване на черепа. Когато се свестило, то поискало да яде. Гладът му бил ненаситен. По хирургически начин били отстранени костиците от черепа, които притискали челния дял, и след четири дни булимията изчезнала. Гладът е усещане, породено от сложна съвкупност от психологически, ендокринни и неврологични фактори. Той е обусловен от два противоположни регулиращи центъра: център на храненето (англ. feeding center), съставен от страничните ядра на хипоталамуса, и друг, междинен център, на засищането (англ. satiety center), действащ синергично. Когато мозъкът е засегнат от патологичен процес, както при болестта на Пик (пресенилна деменция) или при прогресивна парализа (предизвикана от бледата спирохета на сифилиса), или пък вследствие на тумор или мозъчносъдово увреждане, често се появява булимия. Наред с чисто органичния болестен глад съществува хиперфагия (свръххранене) с невротичен произход. Най-новите изследвания на базата на ученето и на условните рефлекси или на психоанализата доказаха, че храната (особено сладките лакомства) се свързват с образа на майката и с нежността. Неосъзнато страдащият от булимия се стреми да запълни афективна празнота. Например при някои хистерични фригидни жени пристъпите на булимия се появяват след всяка „неуспешна" сексуална връзка. Всички храни, които те поглъщат, изглежда имат компенсаторно символично значение.
