Организация, в която всеки елемент съществува само посредством своята роля в постройката. Мелодията е форма, която разпознаваме дори когато е транспозирана в друга тоналност. Тъй като нотите са други, ние можем да разпознаем песента само чрез връзката, която продължава да съществува между частите т. е. организацията на звуковите елементи. Ние схващаме тъкмо тази организация в цялостното й значение, а не нотите. Изобщо, ние възприемаме организирани множества, а не съставните им елементи. Формата е непосредствена даденост на съзнанието, произлизаща от спонтанната склонност на елементите към структуриране: например в звездното небе ние различаваме съзвездия (Голяма мечка, Орион и т.н.). Съществуват добри форми - симетрични, пълни, които се открояват лесно на фона на други - несиметрични, непълни. Добрите .форми са константни, т. е. имат тенденция към запазване на собствените характеристики въпреки модификациите в представянето. Другите имат тенденция да изглеждат като съответните добри форми, когато ги възприемаме на тахистос-копа (начупеният кръг изглежда непрекъснат). Психологията на формата, създадена в началото на XX век от трима берлински психолози М. Вертхаймер, К. Кофка и В. Кьолер, е въведена във Франция от П. Гийом. Тя разглежда всички явления като множества със собствена структура и закони. Разлагането им на елементи не ни казва нищо относно тяхната природа, защото те са в естествено едийство. Архитектурното произведение, което съзерцавам, е нещо различно от ебора от отделните, камъни, тялото е нещо различно от сбора от органите. Елементите се интегрират в множеството, което определя тяхното равновесие и обяснява частите. Психологията на формата играе огромна роля в развитието на модерните идеи. Тя е в основата на уни-тарните схващания за организма (К. Голдщайн), на нови теории за интелигентността и паметта (спомените се подчиняват на законите за формата: помнят се по-добре, когато са организирани в значещо цяло). Тя оказва влияние върху мисълта на философи като М. Мерло-Понти. -> гещалтнсихология.
