Специфичен метод за разглеждане на човешкото поведение, който цели да определи едновременно типичното и индивидуалното у субекта, разглеждан като същество, което трябва да се справи с определена ситуация. В стремежа си да проникне в смисъла на поведението клиничната психология анализира личностните (или груповите) конфликти и опитите за решаването им. За целта клиничната психология използва информацията, получена от социалната анкета (данни от обкръжението на субекта), експериментални техники (тестове за интелигентност, характерологични тестове и т. н.), наблюдение на поведението, интервюта, данни от био-типологията и психоанализата. След това клиничната психология се опитва да обедини всички събрани сведения в обща, достатъчно структурирана представа за поведението на субекта, да открои мотивациите и дълбокото му значение. На основата на задълбочено изследване на отделни случаи клиничната психология подхранва надеждите за постигане на достоверно научно обобщение.
