Личности променили разбирането ни за човека

Павлов

Павлов

Вертхаймер

Вертхаймер

Титчнър

Титчнър

Джон Дюи

Джон Дюи

Кюлпе

Кюлпе

Карл Роджърс

Роджърс

Фроид

Фроид

Ерих Фром

Фром

Станислав Гроф

Гроф

Анри Валон

Валон

Скинър

Скинър

Маслоу

Маслоу


Противопоставяне

Враждебна нагласа, изразяващ се в пасивна съпротива или в действие, обратно на желаното. В третата си година малкото дете се противопоставя на друг човек без никакъв мотив освен поради желанието да изпита чувството на собствена автономност. Тази чисто формална нагласа е нормална и преходна фаза от психоафективното развитие на детето, което изпитва потребност да получи признание и се утвърждава като личност като се противопоставя. По-късно, в юношеството, същото поведение ще се прояви отново. Противопоставянето може да бъде активно като се изразява в недисциплинираност, непослушание, бунт, противозаконни прояви; или пасивно, проявявайки се в мутизъм, анорексия и леност. Понякога то е желано, преднамерено, но често е несъзнавано. При чувствителните, емо-тивни, уязвими хора, които страдат, че не са разбрани и живеят във фрустрираща среда (авторитарна или безразлична), поведението на противопоставяне може да стане нещо обичайно и от една личност (бащата, учителя...), да се разпростре върху цяла социална група (работодателите, буржоата и т. н.). Реакциите на противопоставяне се срещат непрекъснато при хората с характерологични разстройства, правонарушителите, при някои невротични и психотични състояния.